Сдържана емоция, липса на каквито  и да е жестове, изказвания, които не блестят с ораторски талант, но са по същество и конкретни, желязно спокойствие и в най-буреносните ситуации, пълно себевладеене, от време на време леко насмешлив поглед и тънка ирония. 

Не, не става дума за Ангела Меркел, а за евентуалния й наследник на поста, социалдемократа Олаф Шолц. 

„Всъщност аз се смея доста повече, отколкото хората биха повярвали за мен“, признава роденият в Оснабрюк Шолц.

Бъдещият канцлер и родителите му се местят в Хамбург, когато той е само на три. Поведението му пред камери и сред много хора е типичното за всеки северногерманец. Това вероятно обяснява и приликите с Ангела Меркел, която е родена в Хамбург, макар че израства в Мекленбург. 

Сдържаната реторика и обраното поведение се смятат за харизматични в Хамбург и на север, но за германците в останалата част на страната е трудно да виждат нюансите в подобно поведение.

На 17 години Шолц става член на германската социалдемократическа партия. Въпреки, че й остава верен член през целия си живот, отношенията му с партията не са винаги розови. Професионален политик той става обаче доста по-късно, едва на 40. 

Преди това той следа право и основава своя адвокатска кантора, като се занимава предимно с трудов оправо. За първи път става депутат, когато вече е навършил 40 години. За разлика от повечето социалдемократи Олаф Шолц не идва от твърде левия спектър. Той все пак си остава истински хамбургчанин и прагматизмът винаги е водещ в решенията му. Младежкото крило на ГСДП в Хамбург се смята и до днес за едно от най-консервативните в партията. „Най-дивото на младите ми години бе фризурата ми, с друго не мога да се похваля“, шетува се самият Шолц.

В Хамбург той бързо става един от най-уважаваните локални политици. Става председател на местната секция на партията, сенатор по вътрешните работи и депутат в Бундестага от Хамбург-Алтона. От 2007-2009 е министър на труда. Негова заслуга е налагането на минималната надница в браншовете.

Начинът му на работа, но и изказванията му, които се отличават с много технически и юридически термини и почти никаква импровизация му печелят прякора „Шолцомат“.През 2011 е избран за кмет на Хамбург и докато партията му трупа загуба след загуба в останалите региони на Германия, в Хамбург социалдемократите имат рекордни изборни успехи. Дори и хаосът около срещата на Г-20 там, при която анархисти буквално сринаха центъра на града, не се отразява лошо на рептуацията му.

Жилищната му политика се смята обаче за една от най-успешните в Германия и заради начина, по който успя да успокои имотния пазар в Хамбург, там цените спряха да растат експлозивно. В кабинета на Меркел той бе финансов министър и вицеканцлер.

Като финансов министър бе отворен за разговори с Франция, затова и Париж е доволен от избора му. Въпреки това той е смятан за консервативен финансов политик, който едва ли ще хвърли Германия в нова и различна финансова политика след избирането си за канцлер.

Женен е за Брита Ернст, с която се запознават в партията. Тя го убеждава да се премести да живее в Потсдам. От Потсдам той с екандидатира и за председател на ГСДП, но губи. 

Една от най-големите сили на кандидат-канцлера е аналитичното мислене и дългосрочното планиране – още една черта, която е присъща и на Меркел. Също и издръжливостта му в неприятни за него ситуации. Напоследък започнаха да го наричат и „тефлоновия кандидат“ заради учудващата му способност да оттръсва всяка капка скандал, а такива около него има не малко.

Все още не е ясно до колко е бил запознат с машинациите на финансовата фирма „Уайъркард“ и носи ли конкретна вина за фалита й. Хаосът в Хамбург по време на Г-20 или пък загубата на председателското място в ГСДП също не намалиха одобрението към него. Съпартийците му не изпитват към него благогтовението, което имат към Вили Брад или Хебмут Шмид, нито пък ще го обичат безразсъдно, както обичаха Герхард Шрьодер.

Още една ситуация, в която изцяло прилича на Меркел. Тя също бе по-скоро чужда за ХДС и въпреки това успя да влее нови сили в ХДС след краха на Хелмут Кол и да изведе партията на върха за цели 16 години. Дали Шолц ще повтори рекорда й не  е ясно, но именно благодарение на него ГСДП успя да излезе от дълбоката летаргия, в която бе изпаднала и да спечели изборите този път.